medicated.org

Ръката, която те храни

kirande — Mon, 30 Jun 2008 02:23:19 +0000

CC-BY-SA

В три реда

kirande — Thu, 26 Jun 2008 18:25:35 +0000

“Любовно писмо в три реда” (三行ラブレタ一) е инициатива на Японската Канджи Асоциация, с която се промотира ученето на канджи (йероглифи). Събират се писма от цялата нация. Условията са текстът да е под 60 знака, в три изречения или реда.

Гледайки късата линия на живота на дланта ми,
промърморвайки дали съдбата наистина съществува,
жена ми мълчаливо я удължи до китката с химикалка.
– префектура Хирошима, мъж на 37 г.

Стената

kirande — Tue, 17 Jun 2008 11:33:53 +0000

CC-BY-SA

О-о-оранжеви листа-а-ата

kirande — Tue, 03 Jun 2008 11:13:05 +0000

CC-BY-SA

Ефективност

kirande — Mon, 02 Jun 2008 14:20:00 +0000

Мамихлапинатапай е най-сбитата и съдържателна дума в Света (според Гинес). Идва от езика на Огнена земя и описва “поглед, споделен от двама души, всеки от които се надява, че другият ще инициира нещо, което и двамата желаят, но никой от двамата не иска да започне”.

Свободата, Санчо…

kirande — Sun, 01 Jun 2008 20:53:02 +0000

CC-BY-SA

“Есенен пейзаж”

kirande — Thu, 08 May 2008 09:27:13 +0000

“Каквото и да кажа, дори само една дума, измъчвам всички. Правя го, без да искам. Добре би било, ако можех да мълча и да се усмихвам, но аз съм писател и не мога да живея, без да говоря. Дори едно-единствено цвете не мога да обичам с мярка. Не ми стига да се възхищавам на нежния му аромат. Трябва да го изтръгна с корена като буря, да го сложа в дланта си, да откъсна листенцата, да ги намачкам и да плача неистово; сетне да ги стисна между устните си, да ги сдъвча, да ги изплюя и да ги размажа с дървените си гета. Накрая не мога да си намеря място и ми иде да се самоубия. Кой знае, може би не съм нормално човешко същество. Дали пък не съм самият сатана? Камък на смъртта. Отровна гъба.”
— откъс от “Есенен пейзаж” на Дадзай Осаму, превод на Цветана Кръстева

После

kirande — Tue, 25 Mar 2008 19:30:34 +0000

Ще го направя после
Ще го направя после
И докато сричам оправданията си
Слънцето залязва
— Митсуо Аида

Holyland

kirande — Sat, 15 Mar 2008 12:35:25 +0000

My head stopped working long ago from fear
The feelings of reality and my senses were fading away
Only my feet were moving forward without purpose
Only my heart
Was beating
Too loudly
As if I had become a heart
I was beating
— Holyland, volume 3, chapter 21

Твоите кафени прелести

kirande — Tue, 04 Mar 2008 19:35:03 +0000

Убунтутуту за мен има един болезнено набиващ се на очи недостатък. Кафяво е.

И когато, с пот на челото, отстраниш каквото кафяво успееш, има един елемент, който упорито не се променя и който е много дразнещ - сплаш скрийнът точно след логин скрийна и преди зареждането на тапета и темата. Естествено, както повечето проблеми, които някога са тровили живота на човечеството, и за този се оказа, че има тема в някой форум (за което се сети Ники). Излиза, че проблемът си имал и решение.

Ако искате да махнете светлокафявия екран, който се флашва за известно време точно след логина, изпълнявате:

sudo gedit /etc/gdm/PreSession/Default

Вътре потърсете за:

# Default value
if [ "x$BACKCOLOR" = "x" ]; then
BACKCOLOR="#dab082"
fi

И го променете на:

# Default value
if [ "x$BACKCOLOR" = "x" ]; then
BACKCOLOR="x"
fi

Решението е от тази тема от форумите на Убунту. Тутуту. Ту. Не мога да се сдържа.