March 2nd, 2008
Настрана от температурата в Космоса, тук долу също има интригуващи неща. Цалетите са венециански бисквити от царевично брашно. Безкрайно интригуващо, нали :-)
Какво ви трябва:
250 гр. ситно царевично брашно
250 гр. обикновено бяло брашно
250 гр. захар
200 гр. масло
150 гр. стафиди
60 гр. ром
1 жълтък
бакпулвер
сол
Как се приготвят:
Потърсете мънички тъмни стафиди. Аз имах големи и яркожълти, затова се помръщих известно време, почудих се и после ги понарязах малко. Прибавете рома към стафидите. Колкото по-хубав ром, толкова по-ароматни бисквити. Оставете ги да престоят 30-40 минути, за да могат стафидите да абсорбират някаква част от рома. Поразбърквайте от време на време.
Маслото трябва да е постояло извън хладилника, тоест да е със стайна температура (меко). Докато стафидите се киснат, разбийте хубаво маслото и захарта в купа.
После добавете жълтъка и разбийте отново.
Двата вида брашно, чаена лъжичка бакпулвер и щипка сол се пресяват заедно. Аз не че имам сито, но както и да е. Един гевгир върши прилична работа.
След това добавете брашнената смес към маслото, захарта и жълтъка. Бъркайте, докато се получи жълтеникава суховата смес. След това добавете стафидите, заедно с рома. Бъркайте и бийте, колкото сила имате.
Вземете малко от готовото тесто и го оформете като “трупче”, после го направете паралелепипедисто, защото обичате топологията.
Нарежете го на филийки по около 1 сантиметър. Гледайте да използвате най-острия си нож, защото стафидите не се дават лесно, особено ако са едри и ужасни като моите.
Цалетите се пекат 15-20 минути върху хартия за печене в предварително загрята на 170 градуса фурна. Фурната вкъщи е създадена преди световните учени да изяснят концепцията за градусите, затова може само да се включва и изключва. Ако и вашата е такава, няма нужда да печете повече от десетина минути. Като цяло правилото е - вадите, когато станат съвсем леко кафяви по краищата. Моите станаха малко по-кафяви, отколкото трябваше.
Трябват им около 30 минути, за да изстинат и да се втвърдят. Най-добре може да ги оцени човек до 5-6 часа след изпичане, защото ромът е много несериозен и крайно летлив. Въпреки това са доста трайни. Бяха също толкова вкусни и седмица след като ги пекох.
January 20th, 2008
В много от рецептите, които намирам в нета, както и в някои чуждестранни готварски книги, мерните единици са ми меко казано непонятни. А количествата (особено при десертите) невинаги са нещо, което може да прецениш на око, на ръка или по несигурно предположение. В такива моменти винаги се обръщам към Google и след няколко минути търсене попадам на правилната страница и проблемът ми е решен. Тук може да видите удобна таблица за конвертиране.
Никога не ми беше хрумвало да използвам вградените в самата търсачка възможности, но вчера опитах - и то взе, че се получи.
Друга полезна функция е конвертирането между различни бройни системи:
Може да разгледате други функции и възможности на калкулатора ето тук.
November 2nd, 2007
Имам си една натрапчива асоциация. Портокали = Коледа. Условен рефлекс е - замирише ли ми на портокали, веднага ми се причуват звънчета, коледарски песни и лосове прехвърчат (дете на прехода - от всичко по малко). Такива грандиозни поводи за индуциране на махмурлук трябва да се уважат подобаващо, а в случая - отрано. Толкоз е грандиозно, че изисква месец и половина втасване. Beware.
Ликьор 44
- 1 средно голям портокал
- 750 мл. водка
- 44 зърна кафе
- 44 кубчета захар
- 44 дни търпение
Направете малки разрезчета в кората на портокала и го набучкайте със зърната кафе. Препоръчвам сложната хирургическа манипулация да се извършва над мивка и в работно облекло. Изсипете водката в подходящ съд (най-достъпни са онези трилитрови буркани, в които бабите правят туршия - и портокалът влиза лесно, и хубаво се джурка). Добавете захарта. Ако нямате 44 бучки, с 22 равни супени лъжици също става. Количеството захар варира според вкуса, но ви съветвам поне веднъж да го направите по оригиналната рецепта, за да се ориентирате за крайния резултат. Напъхайте портокала в буркана. Затворете плътно и джуркайте, докато захарта се разтвори. Няма страшно, ако не се разтвори изцяло първия ден, имате 44 дни на разположение да си джуркате на воля. Джурка се всеки ден. Иначе рискувате да го забравите и дотам с коледното - кхъм - тържество. Препоръчвам да му лепнете един лейкопласт с датата, на която сте го сложили, и евентуално крайната дата. Като изтекат четиридесет и четиритте дни, можете да си го прехвърлите в някаква гъзарска бутилка и да го пробутвате като еликсира на живота или както там се казваха онези колбички на Гумените мечета.