Add comment June 26th, 2008
“Любовно писмо в три реда” (三行ラブレタ一) е инициатива на Японската Канджи Асоциация, с която се промотира ученето на канджи (йероглифи). Събират се писма от цялата нация. Условията са текстът да е под 60 знака, в три изречения или реда.
Гледайки късата линия на живота на дланта ми,
промърморвайки дали съдбата наистина съществува,
жена ми мълчаливо я удължи до китката с химикалка.
– префектура Хирошима, мъж на 37 г.
2 comments June 2nd, 2008
Мамихлапинатапай е най-сбитата и съдържателна дума в Света (според Гинес). Идва от езика на Огнена земя и описва “поглед, споделен от двама души, всеки от които се надява, че другият ще инициира нещо, което и двамата желаят, но никой от двамата не иска да започне”.
Add comment May 8th, 2008
“Каквото и да кажа, дори само една дума, измъчвам всички. Правя го, без да искам. Добре би било, ако можех да мълча и да се усмихвам, но аз съм писател и не мога да живея, без да говоря. Дори едно-единствено цвете не мога да обичам с мярка. Не ми стига да се възхищавам на нежния му аромат. Трябва да го изтръгна с корена като буря, да го сложа в дланта си, да откъсна листенцата, да ги намачкам и да плача неистово; сетне да ги стисна между устните си, да ги сдъвча, да ги изплюя и да ги размажа с дървените си гета. Накрая не мога да си намеря място и ми иде да се самоубия. Кой знае, може би не съм нормално човешко същество. Дали пък не съм самият сатана? Камък на смъртта. Отровна гъба.”
— откъс от “Есенен пейзаж” на Дадзай Осаму, превод на Цветана Кръстева
Add comment March 25th, 2008
Ще го направя после
Ще го направя после
И докато сричам оправданията си
Слънцето залязва
— Митсуо Аида
Add comment March 15th, 2008
My head stopped working long ago from fear
The feelings of reality and my senses were fading away
Only my feet were moving forward without purpose
Only my heart
Was beating
Too loudly
As if I had become a heart
I was beating
— Holyland, volume 3, chapter 21
3 comments February 21st, 2008
Един пост на Антония ми припомни за нещо, което може би ще е интересно да споделя. Става въпрос за температурата в Космоса от теоретическа гледна точка.
Температурата на един газ теоретически се определя от средната Е на движение на съставящите го частици. Съотношението между температурата и средната енергия на движението на частиците се определя с израза
mv2/2 = (3/2).kT или T = mv2/3k,
където T - абсолютна температура, m - средна маса на частиците, v - средна скорост на частиците, k - постоянна величина (1,38.10-16). От горния израз личи, че температурата T e правопропорционална на квадрата на скоростта v.
И сега идва вълнуващата теоретична част. С отдалечаването от Земята, средната скорост v на частиците нараства. За междузвездното пространство (междузвездния газ) тази скорост v достига стойности, които съотвестват на температури от порядъка на десетина хиляди градуса.
Това, естествено, не значи, че в Космоса е 10 000°, напротив. Термометърът регистрира не енергията на движение на всяка отделна частица, а общата енергия, която ударите на заобикалящите го частици му предават. А броят на тези удари е толкова по-голям, колкото по-голям е броят на молекулите в единица обем на газа. В един кубичен метър междузвездно пространство се съдържат само няколко частици. Затова и ако сложим термометър там, той ще покаже -270°.
И затова междузвездното пространство е едновременно много студено и много горещо.
| M | T | W | T | F | S | S |
|---|---|---|---|---|---|---|
| « Jun | ||||||
| 1 | 2 | 3 | ||||
| 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
| 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
| 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |