medicated.org

“Есенен пейзаж”

May 8th, 2008

“Каквото и да кажа, дори само една дума, измъчвам всички. Правя го, без да искам. Добре би било, ако можех да мълча и да се усмихвам, но аз съм писател и не мога да живея, без да говоря. Дори едно-единствено цвете не мога да обичам с мярка. Не ми стига да се възхищавам на нежния му аромат. Трябва да го изтръгна с корена като буря, да го сложа в дланта си, да откъсна листенцата, да ги намачкам и да плача неистово; сетне да ги стисна между устните си, да ги сдъвча, да ги изплюя и да ги размажа с дървените си гета. Накрая не мога да си намеря място и ми иде да се самоубия. Кой знае, може би не съм нормално човешко същество. Дали пък не съм самият сатана? Камък на смъртта. Отровна гъба.”
— откъс от “Есенен пейзаж” на Дадзай Осаму, превод на Цветана Кръстева

Entry Filed under: Лирически отклонения