Цалети

March 2nd, 2008

Настрана от температурата в Космоса, тук долу също има интригуващи неща. Цалетите са венециански бисквити от царевично брашно. Безкрайно интригуващо, нали :-)

Какво ви трябва:

250 гр. ситно царевично брашно
250 гр. обикновено бяло брашно
250 гр. захар
200 гр. масло
150 гр. стафиди
60 гр. ром
1 жълтък
бакпулвер
сол

Как се приготвят:

Потърсете мънички тъмни стафиди. Аз имах големи и яркожълти, затова се помръщих известно време, почудих се и после ги понарязах малко. Прибавете рома към стафидите. Колкото по-хубав ром, толкова по-ароматни бисквити. Оставете ги да престоят 30-40 минути, за да могат стафидите да абсорбират някаква част от рома. Поразбърквайте от време на време.

Маслото трябва да е постояло извън хладилника, тоест да е със стайна температура (меко). Докато стафидите се киснат, разбийте хубаво маслото и захарта в купа.

imgp1916.JPG imgp1924.JPG

После добавете жълтъка и разбийте отново.

imgp1949.JPG

Двата вида брашно, чаена лъжичка бакпулвер и щипка сол се пресяват заедно. Аз не че имам сито, но както и да е. Един гевгир върши прилична работа.

imgp1966.JPG imgp1968.JPG

След това добавете брашнената смес към маслото, захарта и жълтъка. Бъркайте, докато се получи жълтеникава суховата смес. След това добавете стафидите, заедно с рома. Бъркайте и бийте, колкото сила имате.

imgp1972.JPG imgp1980.JPG

Вземете малко от готовото тесто и го оформете като “трупче”, после го направете паралелепипедисто, защото обичате топологията.

imgp2022.JPG imgp2025.JPG

Нарежете го на филийки по около 1 сантиметър. Гледайте да използвате най-острия си нож, защото стафидите не се дават лесно, особено ако са едри и ужасни като моите.

imgp2030.JPG

Цалетите се пекат 15-20 минути върху хартия за печене в предварително загрята на 170 градуса фурна. Фурната вкъщи е създадена преди световните учени да изяснят концепцията за градусите, затова може само да се включва и изключва. Ако и вашата е такава, няма нужда да печете повече от десетина минути. Като цяло правилото е - вадите, когато станат съвсем леко кафяви по краищата. Моите станаха малко по-кафяви, отколкото трябваше.

imgp2075.JPG

Трябват им около 30 минути, за да изстинат и да се втвърдят. Най-добре може да ги оцени човек до 5-6 часа след изпичане, защото ромът е много несериозен и крайно летлив. Въпреки това са доста трайни. Бяха също толкова вкусни и седмица след като ги пекох.

Entry Filed under: Къщито, Рецепти

5 Comments Add your own

  • 1. vlad  |  March 4th, 2008 at 3:26 am

    Модерен джуджешки хляб, но, сигурен съм - доста по-апетитен…

    Ужасно благодаря за идеята, съвсем между другото, поради чуденката какво да правя царевичното брашно което има опасност да изфиряса предвид не особената си трайност, и-аз-не-знам кога напазарувано. Още утре.

  • 2. kirande  |  March 4th, 2008 at 11:43 am

    Имат доста захар, тя се карамелизира и цалетите стават доста твърди в горната и долната част, обаче са много вкусни. Царевичното брашно има много специфичен вкус.
    Има едни кокоски, завъртяни като целувки - ето такава е консистенцията на цалетите.

  • 3. vlad  |  March 6th, 2008 at 11:21 pm

    Равносметката: имам си три вида “цалети”
    - гореописаните, но стриктно обгрижени във фурна с вентилатор; прекрасни, още топли-топли с чаша прясно мляко и боровинково сладко
    - подобни на гореописаните, с малка добавка от петдесет милилитра мляко с какао в рецептата
    - подобни на гореописаните, с малка добавка от петдесет милилитра мляко с кафе в рецептата

    *от всеки вид оставих на тъмно и сухо място да престоят по няколко бройки да си ги пробвам след няколко дни - първо мислех да бутна и малко мед в рецептата, предвид една моя стара страст за планинарски хляб, която включваше същия в подготовката, но се въздържах. И все пак има нещо инфантилно, ала приятно, да слепваш единичните бишквити по чифтове с контифлюр помежду им =)

  • 4. mierin  |  March 14th, 2008 at 5:00 pm

    Shte triabva da si kupia da probvam, thanks for the hint:-)

  • 5. Филипа  |  March 16th, 2008 at 7:04 pm

    Вдъхновяващо представяне на готина рецепта! Маслото им беше малко, от мързел долях зехтин (само това намерих общата кухня), който не си позволи да развали екзотичния вкус. Не знам как са с мляко, но в самотен неделен следобед, запилян в безбрежността на тукашния дъждовен сезон, се вписват идеално.
    Ник си е вкъщи, в случай, че още не се е отчел. И да не забравиш, че си ми обещала няколко книжки на един decent guy. Аз още помня.

Leave a Comment

Required

Required, hidden

Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed