May 8th, 2008 12:27pm
kirande
“Каквото и да кажа, дори само една дума, измъчвам всички. Правя го, без да искам. Добре би било, ако можех да мълча и да се усмихвам, но аз съм писател и не мога да живея, без да говоря. Дори едно-единствено цвете не мога да обичам с мярка. Не ми стига да се възхищавам на нежния му аромат. Трябва да го изтръгна с корена като буря, да го сложа в дланта си, да откъсна листенцата, да ги намачкам и да плача неистово; сетне да ги стисна между устните си, да ги сдъвча, да ги изплюя и да ги размажа с дървените си гета. Накрая не мога да си намеря място и ми иде да се самоубия. Кой знае, може би не съм нормално човешко същество. Дали пък не съм самият сатана? Камък на смъртта. Отровна гъба.”
— откъс от “Есенен пейзаж” на Дадзай Осаму, превод на Цветана Кръстева
March 25th, 2008 10:30pm
kirande
Ще го направя после
Ще го направя после
И докато сричам оправданията си
Слънцето залязва
— Митсуо Аида
March 15th, 2008 03:35pm
kirande
My head stopped working long ago from fear
The feelings of reality and my senses were fading away
Only my feet were moving forward without purpose
Only my heart
Was beating
Too loudly
As if I had become a heart
I was beating
— Holyland, volume 3, chapter 21
March 4th, 2008 10:35pm
kirande
Убунтутуту за мен има един болезнено набиващ се на очи недостатък. Кафяво е.
И когато, с пот на челото, отстраниш каквото кафяво успееш, има един елемент, който упорито не се променя и който е много дразнещ - сплаш скрийнът точно след логин скрийна и преди зареждането на тапета и темата. Естествено, както повечето проблеми, които някога са тровили живота на човечеството, и за този се оказа, че има тема в някой форум (за което се сети Ники). Излиза, че проблемът си имал и решение.
Ако искате да махнете светлокафявия екран, който се флашва за известно време точно след логина, изпълнявате:
sudo gedit /etc/gdm/PreSession/Default
Вътре потърсете за:
# Default value
if [ "x$BACKCOLOR" = "x" ]; then
BACKCOLOR="#dab082"
fi
И го променете на:
# Default value
if [ "x$BACKCOLOR" = "x" ]; then
BACKCOLOR="x"
fi
Решението е от тази тема от форумите на Убунту. Тутуту. Ту. Не мога да се сдържа.
March 2nd, 2008 10:08pm
kirande
Настрана от температурата в Космоса, тук долу също има интригуващи неща. Цалетите са венециански бисквити от царевично брашно. Безкрайно интригуващо, нали :-)
Какво ви трябва:
250 гр. ситно царевично брашно
250 гр. обикновено бяло брашно
250 гр. захар
200 гр. масло
150 гр. стафиди
60 гр. ром
1 жълтък
бакпулвер
сол
Как се приготвят:
Потърсете мънички тъмни стафиди. Аз имах големи и яркожълти, затова се помръщих известно време, почудих се и после ги понарязах малко. Прибавете рома към стафидите. Колкото по-хубав ром, толкова по-ароматни бисквити. Оставете ги да престоят 30-40 минути, за да могат стафидите да абсорбират някаква част от рома. Поразбърквайте от време на време.
Маслото трябва да е постояло извън хладилника, тоест да е със стайна температура (меко). Докато стафидите се киснат, разбийте хубаво маслото и захарта в купа.
После добавете жълтъка и разбийте отново.
Двата вида брашно, чаена лъжичка бакпулвер и щипка сол се пресяват заедно. Аз не че имам сито, но както и да е. Един гевгир върши прилична работа.
След това добавете брашнената смес към маслото, захарта и жълтъка. Бъркайте, докато се получи жълтеникава суховата смес. След това добавете стафидите, заедно с рома. Бъркайте и бийте, колкото сила имате.
Вземете малко от готовото тесто и го оформете като “трупче”, после го направете паралелепипедисто, защото обичате топологията.
Нарежете го на филийки по около 1 сантиметър. Гледайте да използвате най-острия си нож, защото стафидите не се дават лесно, особено ако са едри и ужасни като моите.
Цалетите се пекат 15-20 минути върху хартия за печене в предварително загрята на 170 градуса фурна. Фурната вкъщи е създадена преди световните учени да изяснят концепцията за градусите, затова може само да се включва и изключва. Ако и вашата е такава, няма нужда да печете повече от десетина минути. Като цяло правилото е - вадите, когато станат съвсем леко кафяви по краищата. Моите станаха малко по-кафяви, отколкото трябваше.
Трябват им около 30 минути, за да изстинат и да се втвърдят. Най-добре може да ги оцени човек до 5-6 часа след изпичане, защото ромът е много несериозен и крайно летлив. Въпреки това са доста трайни. Бяха също толкова вкусни и седмица след като ги пекох.
February 21st, 2008 05:52pm
kirande
Един пост на Антония ми припомни за нещо, което може би ще е интересно да споделя. Става въпрос за температурата в Космоса от теоретическа гледна точка.
Температурата на един газ теоретически се определя от средната Е на движение на съставящите го частици. Съотношението между температурата и средната енергия на движението на частиците се определя с израза
mv2/2 = (3/2).kT или T = mv2/3k,
където T - абсолютна температура, m - средна маса на частиците, v - средна скорост на частиците, k - постоянна величина (1,38.10-16). От горния израз личи, че температурата T e правопропорционална на квадрата на скоростта v.
И сега идва вълнуващата теоретична част. С отдалечаването от Земята, средната скорост v на частиците нараства. За междузвездното пространство (междузвездния газ) тази скорост v достига стойности, които съотвестват на температури от порядъка на десетина хиляди градуса.
Това, естествено, не значи, че в Космоса е 10 000°, напротив. Термометърът регистрира не енергията на движение на всяка отделна частица, а общата енергия, която ударите на заобикалящите го частици му предават. А броят на тези удари е толкова по-голям, колкото по-голям е броят на молекулите в единица обем на газа. В един кубичен метър междузвездно пространство се съдържат само няколко частици. Затова и ако сложим термометър там, той ще покаже -270°.
И затова междузвездното пространство е едновременно много студено и много горещо.
January 30th, 2008 01:52pm
kirande
А: Ти си мазен гей!
М: Не съм мазен!
January 21st, 2008 11:17am
kirande
За жалост нямам много добри навици що се отнася до пазене на техника. Или по-скоро пазене на вещи като цяло. Това има дълбоки корени в ранното ми детство, още откакто крънках баба да си изнеса играчките и после никога не ги прибирах. В някакъв момент от съзнателния си живот (след петия счупен mp3 плейър, като 2 от петте бяха на една и съща фирма и еднакъв модел, съответно се счупиха по един и същи начин) започнах да оценявам хубавите подплатени калъфчета. Както постоянно губя разни неща, така наскоро изгубих единственото си прилично калъфче за iPod. Резултатът е, че си разнасям iPod-а в джоба от няколко месеца и - вярвайте ми - личи му. Вчера се разминах на косъм от това да добавя и един iPod в списъка със счупена техника. Изводът е, че ми трябва калъфче. От счупване не зная дали ще го предпази, но поне няма да продължава прогресивно да добива притеснителен издраскан вид и бойни рани. Сетих се за финландците Golla, от които щях да си купувам чанта за лаптопа преди известно време, но се отказах, защото не можех да намеря никъде в България някой от моделите, които ми харесваха. Като потърсих сега - оказва се, че в get.bg има доста голям избор от техни неща на съвсем прилични цени. За жалост няма почти нищо от новата им колекция, но си харесах калъфче за iPod (модел VINE) и едно за GSM (FROST). Това за GSM не бих казала, че ми трябва, ама е такова едно векторно. Като ми ги донесат, ще споделя впечатления.
January 20th, 2008 02:50pm
kirande
В много от рецептите, които намирам в нета, както и в някои чуждестранни готварски книги, мерните единици са ми меко казано непонятни. А количествата (особено при десертите) невинаги са нещо, което може да прецениш на око, на ръка или по несигурно предположение. В такива моменти винаги се обръщам към Google и след няколко минути търсене попадам на правилната страница и проблемът ми е решен. Тук може да видите удобна таблица за конвертиране.
Никога не ми беше хрумвало да използвам вградените в самата търсачка възможности, но вчера опитах - и то взе, че се получи.
Друга полезна функция е конвертирането между различни бройни системи:
Може да разгледате други функции и възможности на калкулатора ето тук.
November 2nd, 2007 02:47am
kirande
Имам си една натрапчива асоциация. Портокали = Коледа. Условен рефлекс е - замирише ли ми на портокали, веднага ми се причуват звънчета, коледарски песни и лосове прехвърчат (дете на прехода - от всичко по малко). Такива грандиозни поводи за индуциране на махмурлук трябва да се уважат подобаващо, а в случая - отрано. Толкоз е грандиозно, че изисква месец и половина втасване. Beware.
Ликьор 44
- 1 средно голям портокал
- 750 мл. водка
- 44 зърна кафе
- 44 кубчета захар
- 44 дни търпение
Направете малки разрезчета в кората на портокала и го набучкайте със зърната кафе. Препоръчвам сложната хирургическа манипулация да се извършва над мивка и в работно облекло. Изсипете водката в подходящ съд (най-достъпни са онези трилитрови буркани, в които бабите правят туршия - и портокалът влиза лесно, и хубаво се джурка). Добавете захарта. Ако нямате 44 бучки, с 22 равни супени лъжици също става. Количеството захар варира според вкуса, но ви съветвам поне веднъж да го направите по оригиналната рецепта, за да се ориентирате за крайния резултат. Напъхайте портокала в буркана. Затворете плътно и джуркайте, докато захарта се разтвори. Няма страшно, ако не се разтвори изцяло първия ден, имате 44 дни на разположение да си джуркате на воля. Джурка се всеки ден. Иначе рискувате да го забравите и дотам с коледното - кхъм - тържество. Препоръчвам да му лепнете един лейкопласт с датата, на която сте го сложили, и евентуално крайната дата. Като изтекат четиридесет и четиритте дни, можете да си го прехвърлите в някаква гъзарска бутилка и да го пробутвате като еликсира на живота или както там се казваха онези колбички на Гумените мечета.
Previous Posts